Напоследък се замислих за начина, по който се обличах. Преди няколко години визията ми се състоеше от оксфорди на J.Crew, поло Lacoste, Top-Siders, seersucker и кървящи madras и бях напълно доволен. Но след това дойдох в Ню Йорк, озовах се заобиколен от хипстъри и готини деца и имах първата си криза на модната идентичност. Първоначално ми се струваше добре да отида в Бруклин с мокасини или LES със смешните си жилетки Ralph Lauren, но с течение на времето реших, че външният ми вид трябва да се промени. Мога да определя точния момент: проба на Rag & Bone, където пробвах определено черно яке, което накара приятеля ми да ми каже, че приличам на Pony Boy от Аутсайдерите. И точно така се случи. Бях закачен. Изведнъж тесните панталони изглеждаха странно подходящи и Top-Siders можеха да направят извод за ирония, а не за готовност за яхта. Открих Евтините понеделници и отидох надолу в заешката дупка. Това беше отчасти обявяване, че съм се преместил, отчасти извинение да купувам всички нови неща, но като погледна назад, осъзнавам, че просто исках да се облека като новия човек, който знаех, че се превръщам. (Мисля, че това може да се случи с момичетата, когато изведнъж, на петнадесет, те навлизат в хардкор години за очна линия до колежа.) Едва когато отново посетих вкъщи, новите ми дрехи изглеждаха като натрапници в гардероба ми arch-WASP. Прекарах по-голямата част от годината, опитвайки се да съчетая двете естетики, докато не осъзнах, че всичко, което наистина исках, е да се кача в чиноса си и да бъда отново аз. И така направих. Оставих якето си Pony Boy у дома, със суичъра на Marc Jacobs, който просто трябваше да имам. И сега се чувствам достатъчно комфортно, за да кажа, че не съм готин и няма нужда да бъда. Предполагам, че просто имах нужда от модна криза, за да го разбера, въпреки че ще запазя якето си Rag & Bone завинаги, като бебешки обувки.
--БРЕТ КЕЙН