Синди Крофорд, супермодел извънредно, наскоро седна с Net-a-Porter's Редактирането да говорим за всичко - от носенето на Калвин Клайн до абитуриентския й бал до приковаването на външния вид на „Синди Крофорд“.
Но наистина, най -добрите части са историите от ранните й моделиращи дни. Между концерта й като MTV Къща на стила водеща и нейните емблематични реклами на Pepsi, Кроуфорд е вероятно ОГ на говорителя на супермодела. Бихме ли имали една Кейт Ъптън или Карли Клос без Синди Крофорд? Съмнително.
И така, кой по -добре да се учи от Крофорд? Ето пет съвета, които получихме от нея за това как да напреднем в модната индустрия:
Бъдете професионалисти. „Аз съм много професионален, така че мисля, че това ме накара да стигна далеч. В света на модата е малко подценено, например да се стигне навреме. Понякога бих се ядосал, че някои модели-няма да назоваваме имена-могат да се появят с пет часа закъснение за снимките и това няма да има последствия. "
Оставете телефона си и обърнете внимание. „Хубавото тогава беше, че никой нямаше мобилни телефони, така че всъщност ще седнете и обядвате заедно. Щеше да пристигнеш, ще слушаш [търговец на изкуство] Тони [Шафрази] да разказва на Патрик [Демаршелие] за някакъв баскиат и ще научиш нещо, ще получиш образование. Сега всеки просто си пише имейла. "
Не се страхувайте да изкроите своя собствен път. „Мислех си:„ Ще се възползвам от този момент, ще направя моето нещо “. Мисля, че някои от младите момичета ме видяха като човек, който използваше бизнеса обратно, а не просто беше изяден от него. Това е като правата на жените или всичко останало-всеки път разбиваш малко стъкления таван. "
Но, хм, направете обърнете внимание, когато се качвате в колите. „Изобщо не бих се смятал за безстрашен, бих искал да съм. На тази възраст това вероятно е било нещо от невежество-блаженство. Спомням си, когато бях на около 21, качих се в кола с някой в Париж. Мислех, че там е човек от моята агенция, който да ме вземе, защото имаше карта с моето име, когато слязох от самолета. Но тогава, когато му задавах въпроси, разбрах, че той не знае нищо. Предполагам, че някой ме е виждал да влизам в самолета и се е обърнал там. Изчаках до стоп и след това скочих от колата. Когато видях този филм на Лиъм Нийсън [Взета] за отвличане си помислих: „Боже, това можех да съм аз“.
За повече информация от Crawford, проверете Редактирането.