Около четвърт път през Emporio Armani хората започнаха да пляскат.
След това, около три погледа по -късно, те отново започнаха да пляскат.
Това продължи периодично през цялото шоу. Имаше ли нещо, което не хванах? Липсваха ли ми някакви фантастични детайли за външния вид, които не бяха откриваеми от костура ми нагоре? (Театър АрманиЗрителната зала може да се похвали с около 20 реда... от всяка страна на пистата.)
Реших за момент да игнорирам пляскащите и да обърна внимание на дрехите и моделите. Дрехите обикновено бяха армани-интелектуални, лесни, с малко италианско очарование под формата на кристали Сваровски, украсяващи няколко блейзера. Имаше някои глупави фламенко рокли, без които можех да живея. Но когато бяха придружени от лъскави черни огърлици от броня, те станаха малко по -поносими.
Харесаха ми цветовете-особено меката оранжева и сива комбинация-както и острите прически на няколко момичета. (В този момент аз започнах да мисля малко за тенденцията да имам невероятно къса или невероятно дълга коса. Тези дни, ако не се похвалите с момчешка кройка, трябва да я отглеждате достатъчно дълго, за да можете правилно да носите странична плитка. Аз лично работя за последното.)
В края на шоуто се върнах на пляскането, решен да разбера какво става. Господинът на седалката до мен обясни, че това е знак на уважение, начин да уведомим г -н Армани, че шоуто върви добре. В този момент имах ретроспекция на филми от стари модни ревюта-от 60-те и 70-те-които бях гледал в миналото. Смътно си спомних нещо подобно, което се случи в тези филми. Предполагам, че когато имаш работа с някой толкова стар и традиционен като Джорджо Армани, трябва да се отнасяш с него по стар школен, традиционен начин.